Животът на Димитър Петров
Димитър Петров е роден вероятно през 1854г. в гр. Сливен, кв. ”Клуцохор”. Кръстен е на хаджи Димитър Асенов. Поради преследвания от турските власти на 16 години напуска града и заминава за гр. Плоещ, Румъния.
По време на Руско-турската освободителна война се присъединява към руските войски и служи като куриер към Главната квартира. За проявена храброст е награден, а след това му е отпусната поборническа пенсия.
След Освобождението е назначен за надзирател в “Черната джамия”, а по-късно и за директор на същия затвор в София. Дълги години след това
служи като телеграфо-пощенски чиновник. По време на управлението на Стефан Стамболов е общински съветник в София /1887-1894г./
Женен е за българка, дъщеря на преселници от Търновско в Унгария, донесла му голяма зестра. С поборническата си пенсия и богатото наследство заживява спокоен живот. Не оставя преки наследници поради ранната смърт на жена си.
Завещанието на Димитър Петров
“Днес, 5 декември 1939 г., подписаният Димитър Петров Димитров на 85 години, роден в гр. Сливен, завещавам:
- на Сливенска градска община – 1 500 000 лева за постройка на едно училище, което да носи моето име;
- на църквата “Преображение Господне” – 100 000 лева;
- на Дома на глухонемите – 50 000 лева;
- на дружество на слепите – 50 000 лева;
- трите дюкяна, кръчма, фурна и млекарница.
В продължение на 8 години да не се търси наем от наемателите, след което да се продадат и от получените суми да се образува фонд “Димитър П. Димитров”, при Министерството на народната просвета, за подпомагане на ученолюбиви българчета за усъвършенстване на образованието им …”
Това е част от завещанието, благодарение на което се появява училище “Димитър Петров”.