15 септември – един винаги вълнуващ за всички нас ден, в който младостта на България тръгва към училище – пременени и усмихнати, малки и големи ученици. Най-вече тези, които ще преминат училищния праг за първи път – нашите първокласници. За тях започва един нов живот – пъстроцветен, интересен и неповторим. Днес те ще седнат до първия приятел, ще тръпнат озарени от усмивката на първия учител. Вълшебството на тези първи щастливи мигове води до големия свят на неоткрити истини, неизпитани трепети и красота!
А нашите петокласници са тези, които ще прекрачат школния праг за пореден път, но ще бъдат вече пораснали с едно лято, копнеещи да видят старите си приятели и новите си учители!
Вълнението на родителите в този ден е не по-малко, защото тази дата връща към незабравими мигове изживени преди години, връща към онези безгрижните и щастливи дни. А днес, изпращайки своите наследници, те влагат надежди за едно по-прекрасно бъдеще.
Ето ги и тях – “колоните” на нашето общество – учителите, застанали до своите деца – учениците, очаквайки да се отдадат отново на своето благородно дело. Към тях са вперени очите на всички, надеждите на всички, че отново ще поведат бъдещето на България по тайнствените пътеки на знанието и към красивата страна на изкуствата.
Нека пребъде този ден!
Нека нашето училище да бъде храм на знанието и човечността! Бог да пази децата ни, всички нас и България!
На добър час!
